Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06 09:56 - Бялата църква, която ни вярва
Автор: marivain Категория: Поезия   
Прочетен: 247 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 14.06 14:42


По хребета Монблан, проходили
и разтопили Мер дьо Глас,
очите на започващия ден
се спускат към кутретата,
които сме кръстосали.
Парижкото небе
тежи от цветове над нас.
Понт Ньоф разглежда
халките ни невидими,
заключени от катинарчето,
което носим.
Да й го хвърлим! -
Такава жадна Сена е осъмнала
веднъж в живота си.
Да поделим ключето.
И да го пазим...
Подписвам с устни тази сладка участ...
...По устните оставаш.
Ела!
Да изкачим Монмартър.
По тесните му улички са се отворили
най-кичестите рози,
а слънцето не може да седи сериозно.
Закача тишината ни, но аз...
Ревнувам те от думите си
в този ни момент.
Мълча и пъхвам търсещата длан
над лакътя ти и навътре,
под късия ръкав.
На масичка
под вятърната мелница Раден
ще хапнем.
Тук ветровете са приятели
на дишащите мисли.
Ще ни сервират нещо непознато.
Помниш ли,
когато те прегърнах
за пръви път
и можех само да заплача,
а сега...
Научил си на всичко топлината ми.
И времето ни вика.
От старите балкони висят най-здравите
бръшляни,
по тях се спуска да избяга
миналата нощ,
но спира до ажурена ограда.
Оставаме в бистро Le Consulat.
Поръчвай смело,
но този път ще пия същото -
да те усещам постоянно.
Художниците са до нас.
Рисуват сенките на сключените рамене.
Запълват щрихите,
които ни побират.
Снишава слънцето телце
в интимния простор.
Страхува се, че се повтаря.
Но аз ти казвам - всеки ден
е ново... даже старото,
неповторими залезите.
Да продължаваме до Сакре Кьор.
Там нещо наше ще си кажем.





Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: marivain
Категория: Поезия
Прочетен: 13342
Постинги: 51
Коментари: 11
Гласове: 54
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031